Излел е Дельо хайдутин

„Излел е Дельо хайдутин“ е българска народна песен от златоградския регион (Родопска фолклорна област). През 1977 г. песента, в изпълнение на Валя Балканска, е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 2“ и „Вояджър 1“, като музикално послание от Земята към далечния космос.

Първите варианти на песента са записани от Георги Чилингиров и Надежда Хвойнева. Записът на Валя Балканска е осъществен от американския изследовател на българския фолклор Мартин Кьонинг. В края на 60-те години той прави записи на оригинални български народни песни. Една от тях е песента на Валя Балканска. След сериозна селекция и обсъждания Карл Сейгън се спира на изпълнението на Валя Балканска.                                                             Излел е Делю хайдутин,
хайдутин ян кеседжия
с Домбовци и Караджовци.
Зароча Дельо пороча
Дериденските аяне,^{[1] [2]},
айяне, кабадаие:
- Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не почърните,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плачат,
по-млого млади нивести,
дете ще в корем проплака.
Гюлсюме Делю заръча:
- Варди са, Делю, чувай са,
канят са да та примажат,
деридеренски аяне,
аяне, кабадаие:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, удрият.
- Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля примаже.